Китай, а не Америка, ще реши съдбата на планетата

Доналд Тръмп се превърна в злодея в сагата за изменението на климата. На Световния икономически форум в Давос американският президент изигра съвършено ролята си, заклеймявайки климатичните застъпници като „гибелни пророци“, докато тийнейджърката активистка Грета Тунберг наблюдаваше от публиката, пише Гидиън Рачмън за Financial Times. 

Ако обаче погледнете числата - за разлика от театрото - става ясно, че битката за контрол над климатичните промени сега зависи много повече от това, което се случва в Китай, отколкото в Америка. Според Съюза на загрижените учени, сега Китай отговаря за генерирането на 29 на сто от глобалните емисии на въглероден диоксид в сравнение с 16 на сто за САЩ, около 10 на сто за ЕС и 7 процента за Индия. Дори на база глава от населението китайците сега отделят повече парникови газове от европейците и то от 2014 г. насам.

Както администрацията на Тръмп обича да изтъква, емисиите на парникови газове от Америка всъщност са намалели през миналата година, макар и само с 2,1 на сто. Това до голяма степен се дължи на факта, че производството на електроенергия от въглища в САЩ рязко е спаднало и сега е на нивото от 1975 г. Китай, за разлика от това, продължава да отваря нови електроцентрали, работещи на въглища.

Въпреки това климатичният скептицизъм на администрацията на Тръмп (отричане, ако предпочитате) е от значение. САЩ бяха водещи в изграждането на повечето важни международни институции и споразумения, които оформиха сегашния световен ред. Ако се откажат от глобалните усилия за борба с изменението на климата, други ще трябва да осигурят лидерството за постигане на международна сделка.

Пристрастеността на Китай към въглищата и авторитарната му система обаче означават, че на комунистическата страна ще й е трудно да поеме глобалното лидерство по въпросите на климата. Европейците са отдадени по темата, но вероятно им липсва организацията и международното влияние, за да поемат отговорността. Дискусията в ЕС за налагане на „трансграничен въглероден данък“ - по същество облагане на вноса от силно замърсяващи страни - може да доведе и до остри търговски спорове, които ще затруднят още повече постигането на международно споразумение.

Някой ще трябва бързо да осигури лидерство, защото идната година ще бъде решаваща за международните усилия относно климата. През ноември Великобритания ще бъде домакин на COP26, последната среща на високо равнище на ООН за климатичните промени. Това ще бъде особено важна среща, тъй като от участващите страни се очаква да признаят, че обещанията, които направиха съгласно Парижкото климатично споразумение от 2015 г., са недостатъчни за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне. На срещата на върха в Глазгоу през ноември те трябва да се ангажират с по-амбициозни и подробни цели за намаляване на парниковите газове.